https://www.youtube.com/watch?v=uPsvqhH4wiQ

Мисля си, колко хубави спомени далеч от този тук има дъщеря му за него.
И колко важна е ролята на родителя да даде крила на детето си. Не само за летене. И за завиване!

От 2005г.
Виждала съм мъж, вече да не ме иска.
Виждала съм мъж, който толкова да ме иска, че да ме зачеркне, за да ме има.
Обичала съм мъж, няколко години, без да пристъпя да го имам. След още няколко години му написах анонимно писмо на лунатичка.
Виждала съм жена да плаче за мъж, който си тръгва с мен. Той беше този, който после не ме искаше.
Виждала съм мъж, така да ме има, че да го е страх и да иска да ме нарани. А после, като ме загуби, запали си къщата. После, като реших, че пак го искам, беше напуснал страната.
Имала съм мъж, който никога не ми каза нищо хубаво. А аз бях влюбена в абсурдната магия да съм с него. После като го оставих (или той се остави да изчезне от живота ми) разкалян, разпокъсан и скучен като уморен старец, го прибра друга, която толкова го бе жадувала. И ме срещна да ми разкаже, как вече е неин и му готви леща.
Имала съм мъж, да ме обича без резерви, без условия, а аз да не мога.
Сега не мога да разреша следната дилема:
Дали човек трябва да слуша собствените си искания, или трябва да се помири с факта, че светът и животът му не се управляват напълно от него и да се научи да обича.
Още не знам.
От 2016 г. - още не знам.

''Светът е светлина, а не дребнаво хихикане...''

''Дамата с рентгеновите очи'',Светослав Минков

Pená
Когато пар екселансът на сюрреализма се избистри и ти се покаже, те блъска кола на 100 метра от дома. Жива си, добре си, оттървала си се със сълзи и уплаха, а синът ти, без да знае, те прегръща нежно цяла нощ, докато не спиш и мислиш и тъкмо, когато си мислиш, че това е съвпадение, той се събужда в 3 и казва: спокойно, мамо, лошата жена вече си отиде. Сутринта, когато се събуди ти повтаря, че лошата жена с маската вече си е отишла. Но откъде е дошла, се чуди.
А аз се чудя, дали това, от което се страхувам се случва и наследствените бесове се проявяват в мен или има смисъл в това, човешката енергия да не изчезва, а да се предава в кръговрат, като всичко останало, да се превръща в тор за нов живот и така да се връща към живот. Пак той, синът ми, не може да разбере, къде е бил преди да се появи в корема ми ("е, как така, никъде?"), а аз си мисля, защо да е различно от като умрем...