Коста

 

 - Паникоши, марикони, маню_маню: обръщения на Коста

 - Туча, вместо тука

 - Хайде да се разкокалистим всички довечера – да танцуваме всички заедно

27 декември 2019
Аз - ще паднеш барабар със стола.
Коста – Ще бъде краят ми болезнен. И бърз.

25.12.2019
Аз – Хубава Коледа беше, нали?
Котса – Да, само дето беше кратка и болезнена.
Аз – Е, защо болезнена?
Коста – Защото пийнахме винце

01.11.2019
Коста, сутринта, докато ме гали – Обичам те, мамо, обичам те като сърце. Пазя те, пазя те като очите си.

19.04.2019
Коста – Имах план за тати, да го пресрещна, но понеже твърде се засилих и се наведох и от скоростта паднах.

 

16.04.2019

Коста – Мамо, ти си по-красива и от безкрайното звездно  небе.

 

 

 

Помня много ясно цялостното ми неразбиране на ситуация, в която трябва да се молиш за живота си. То дойде с първите филми, които гледах за родители, които не могат да платят лечението на детето си, струваха ми се далечни, преувеличени, художествена измислица... Античовешко е да трябва да се молиш за живота си и ние сме ужасни, ужасни хора за това, че вече сме свикнали с това, за това, че не се разкъсваме на две при всяка такава кампания, за това, че позволяваме да се случва. 

Любовта не е реципрочна. Точка.
Най-добрият човек, когото познавам не заслужава да умре сам в болницата. Дори и само защо обичаше цял дълъг живот не най-добрия човек на света, с цялото си сърце, отдаденост и вярност, които дори не са ми лично познати. 

 

Как ме е страх, само да знаеш,

Че ще останеш без мен, малък, сам, без да те пазя.

Че няма да имам време да ти кажа още сто милиона пъти колко те обичам.

Че няма да го помниш и няма да се обичаш дори наполовина колкото аз те обичам.

Тежки, страшни са дните в това безхаберие, в тия черупки дето сме се затворили в тоя ден за ден модел с пет минути сълзи за някой умрял, с разтърсващо докосване до истината, за това, че много хора са останали сами, опустошени без любовта и после пак: облечи тези красиви дрехи за празника от екрана и не ми пречи да работя – аз, раздразнено към теб. Теб – най-важния, най-милия, най-всичкото ми ти. Ме дразниш. По цял ден. Защото не си на училище. Ти се карам, защото очаквам да си голям, а ти не си. Се чувствам виновна, че нямам време за теб, че рисуваме по-рядко и когато те питам какво обичаш да правиш с мама – ти вече не знаеш. Защото нищо не правим заедно достатъчно често. 
https://www.youtube.com/watch?v=HDqmJEWOJRI

 

Коста

17.12 2020

К: Тоя Бойко е лъжец!

Аз: Не говори неща, които само си чул и за които не можеш да се обосновеш. 

К: Ми как, той казва, че има лекарства, а то няма за хората. 

Аз: Това е министъра на здравеопазването.

К: Ми, оставка тогава, значи той лъже!

Аз: Ами може да се спори, дали лъже или се изказа подвеждащо, щото говореше само за болничните лекарства.

К: Ми тогава за полицаите оставка!

Аз: Хубава работа, ми кой ще ги замести?

К: Чайките! 

Коста

10.2020

Вечеряме и Фори нещо прави и не сяда на масата. Когато се навечеря Коста: Ех, тате, добре че вечеряхме заедно днес!
Фори : Ами аз още не съм ял.
Коста : Именно!

Коста

27.11.2020

Коста гледа скапано клипче с анимирани трансформъри, които танцуват и казва: Е Оптимус тука бая се изложи!