Pená
Когато пар екселансът на сюрреализма се избистри и ти се покаже, те блъска кола на 100 метра от дома. Жива си, добре си, оттървала си се със сълзи и уплаха, а синът ти, без да знае, те прегръща нежно цяла нощ, докато не спиш и мислиш и тъкмо, когато си мислиш, че това е съвпадение, той се събужда в 3 и казва: спокойно, мамо, лошата жена вече си отиде. Сутринта, когато се събуди ти повтаря, че лошата жена с маската вече си е отишла. Но откъде е дошла, се чуди.
А аз се чудя, дали това, от което се страхувам се случва и наследствените бесове се проявяват в мен или има смисъл в това, човешката енергия да не изчезва, а да се предава в кръговрат, като всичко останало, да се превръща в тор за нов живот и така да се връща към живот. Пак той, синът ми, не може да разбере, къде е бил преди да се появи в корема ми ("е, как така, никъде?"), а аз си мисля, защо да е различно от като умрем...