Нивите тичаха една след друга, вълнуваха се и извиваха снага пред погледа ми, а от навалелия сняг приличаха на малки или по-големи езера, разрошени от невидим вятър - ситно, или по хулигански, в зависимост, как бе орано и колко от угарта се подаваше над белия сняг.
В равното под планината се редуваха сякаш дори симетрично обработвани и изоставени парцели. Тези, които никой не беше обгрижвал, жълтееха от висока, здрава трева, която снегът не беше успял да затисне и като жилав селянин се беше понадигнала след труден работен ден. Ораните пък бяха оголили гордо чела и угарта само тук таме се подаваше под снега и приличаше на сгушено животно.
Така тази само на думи подчинена на човешката ръка земя напомняше измамно на шахматна дъска и караше човека да не се чувства толкова малък, нищожен и ням пред величието на природата.