Когато един човек умре, мъката по него се разпределя, пропорционално или не, на всички хора, които са го познавали, всички близки и не чак толкова, дори понякога част от тази мъка взимат хора, които не са го виждали никога.
Когато един нероден човек умре, цялата тази мъка остава в единствения, който го е познавал, защото за всички останали неговото съществуване дори не е било факт.

И пак стигаме до Толстой, който в началото на Ана Каренина в един малко по-различен контекст казва "Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно е нещастно посвоему."

Chirag Bangdel